История

Историческа справка

Първите заселения в района на днешен ПЧЕЛИН са през 15 век.

Заселенията са в подножието на южните склонове на Карабаир, Ихтиманска Средна Гора с благоприятно изложение към слънцето и благоприатни географско -климатични условиа за развитие на земеделието.

Цялата местност между съседното с.Горна Василица и течението на р.Очушница е била Вакъвска и е принадлежала на джамията на долнобанските турци. Наричала се е „Юрукиездра“,т.е юрушка местност.

Юруците са номадско племе от Мала Азия, смята се и за полупланинско скотовъдно племе, от тюркски произход, живяли в Анадола и заселили се по Българските земи през 14 век. Те били зачислявани към турските администратори и завоезатели, като получавали значителна самостоятелност и данъчни облекчения.

В тази местност предхожда създаването на Кованлък, първото име на днешен Пчелин.

Юрушкото село тук е създадено около началото на 18 век. Избрана е за цел местност около топлия минерален извор – на известно растояние на запад от него. И понастоящем тя /месността/ се нарича Селището. Къщите за онова време не са били малко – към 40-50, но се разпростирали нашироко.Постепенно юруците разкопавали околната гора и така умножавали и разширявали нивите и имотите си.

Юруците били лоши хора и дръзки спрямо българското население от околността -вършели различни злини и самоволия – кражби, убийства и пр.Същевременно били и много суеверни.

След изоставянето на юрушкото село от турците, горновасаличани разграбили къщята и имота на избягалите юруци.
На юг от сегашното разположение на с.Пчелин, около месността Парда и дясното поречие на Очушница, Самоковския турчин Балабан бей имал чифлик от околните селища /Очуша и Горна Василица/ и създал имението си. Използвал благоприятните климатични и теренни условия и имал обширни ниви. Създал на тях и овощни насаждения, които стигнали чак до недалечния ляв бряг на р.Марица.За обработването на земята използвал труда на българите от близки и далечни села. Беят завъдил в стопанството си и пчели. Направил ПЧЕЛИН /кованлък/ от много кошери. Той бил разположен на страната на Очушница, където сега е селото.

За постоянното наглеждане на многобройните си кошери Балабан бей имал нужда от пазач. Изпратил за такъв от чифлика си довереният му работник – селянин МИТАР Балабан, наричан го така /Балабан/ по името на собственика на имението. Митар си построил там колиба за живеене и довел семейството си.
Основател на селото ни, наречено Ковалък/а /от турски – Пчелин-а/ е горноваселиченина Митар. За препитанието на семейството той постепенно разаботва свои ниви – разорава всяка година околните места и разширява обработваемата площ. Тя е била от хубава,по-хубава.

Наскоро при пчелина дошъл и Митровия брат – Георги с двамата си сина Стоян и Стефан. Те си построили къщи и заживели там. Бащата Георги Балабан, който бил вдовец, довел жена от Долня баня, която дошла с сина си Христо. Така се започнало селото.

Сред първите преселници са и Илия Шопов със сина си от с. Жилянци – Търновско. Петър Гривнин, дядо Стоица с тримата си синове, Митар Брадела, Стоян Младенски от Горна Васелица. Дядо Ане от Вакарел, Вучо Кацапа от Габровица, и т.н.
Селото се създало 1780 – 1790 година, Основателите на селото са 21 семейства, преселници, дошли от Горна Васелица – 10, от Долна Васелица – 2, от Вакарел – 4, и по едно от Долна баня, Габровица , Славовица, Шипочан и Жилянци.

Първоначално района около селото се наричало Чифлика, хората са работили в турския чифлик и са живеели край него. В последствие е преименовано в Кованлък, което на турски е Пчелин.

След Освобождението в селото има едва 17 къщи.

От 1959г. с. Пчелин влиза в състава на община Костенец. Населението се занимавало основно със земеделие и животновъдство. Било е развито и овощарството. Броя на жителите на Пчелин е наброявал 600 души.
През втората половина на миналия век започва икономическа миграция на населението в по-големи центрове и постепенно намаляване броя на населението. Днес жителите са около 300 човека.

С благодарности за Георги Димитров Гаджанов, които събира много сведения и информация за района и пише книгата Живот между Рила и Карабаир. Тази книга е един от основните източници на информация за Историята на с. Пчелин.